ИЗОКЛЍНИ мн., ед. (рядко) изоклѝна ж. Физ. Линии на карта, съединяващи места с еднакво магнитно отклонение. В средните географски ширини изоклините са приблизително паралелни на магнитния екватор.
– От изо- + гр. κλίνω ‘наклонявам’ през нем. Isokline.