ИЗОЛА̀ТОР1 м. 1. Електр. Техн. Вещество, което е с много голямо относително електрическо съпротивление, представляващо материал или среда (в твърдо, течно или газообразно състояние), което се използва за изолиране на електрически ток, за недопускане на контакт с електричество. – Ами няма ли да ме удари ток? – попита той с изтръпнал глас. – Няма. По тези жици токът е слаб. А и ножицата има изолатор. Ем. Коралов, ДП, 5. Ние знаем, че петролът е един почти идеален изолатор. Пр, 1954, кн. 1, 52. Сухото дърво и гумата са добри изолатори, но когато се намокрят или замърсят, стават проводници. Физ. VII кл, 1982, 27.
2. Електр. Техн. Изделие от такова вещество за отделяне на електрически проводник под напрежение от земята или от друг проводник, като напр.: обвивка на кабел, подложка за изолация на машини, подпора (порцеланова, бакелитова или друга чашка) за въздушни линии. Иванов и Диневски надянаха на краката си железните кънки и се закатериха по стълбовете. На върховете кацнаха като бели гълъби изолаторите. Б. Несторов, СР, 228. Той заключи добре хамбара и за няколко дни пак пропадна из околията, за да търси било медна жица, било крушки, било изолатори. Й. Радичков, В, 91. Помня от онова време, че за половин ден в цялото селище поникнаха белите електрически стълбове. Оставаше само да се турят изолаторите и да се опъне жицата. Й. Радичков, В, 94. Основната част на изолаторите е порцелановото тяло, което се прави от висококачествен електропорцелан. А. Начев, ЕС, 71. Тъй като оборите са влажни помещения с разяждащи пари, електрическата им инсталация изисква изолатори. И. Аламанчев, ЕО, 149.
3. Техн. Материал за топлинно, акустично, водно, пожарно изолиране, създаващ определена степен на защита. Пеностъклото стана незаменим изолатор на звука и топлината. НТМ, 1962, кн. 1, 20. В зависимост от топлопроводността делим твърдите тела на добри проводници на топлината и лоши проводници на топлината – топлинни изолатори. Физ. VII кл, 1982, 13.
4. Агрон. Кесия, обикн. от прегаментова хартия, която се поставя върху цвета или други части на растенията, за да ги предпази от атмосферните влияния или от насекоми и птици. Поставя се подходящ изолатор обикновено от пергаментова хартия или памучна тъкан за предпазването на цвета от попадането на друг прашец. Д. Циков, КСКР, 36. Върху младите кочани на майчините растения и върху метлиците на бащините се надяват пергаментови кесии – изолатори, и се привързват в основата им. Сл. Петров, РКХО, 62.
◊ Електрически изолатор. Техн. Вещество, материал и под., който не е проводник и служи за изолиране на електрически ток; електроизолатор. Обтегателен изолатор. Електр. Изолатор във въздушна линия, който може да предаде усилието на опън от проводника към закрепващия стълб. Подпорен изолатор. Техн. Вид изолатор за токове с високо напрежение, използван при електропроводи, мрежи и под. електрически съоръжения, който не позволява на тока да преминава през електрическия стълб към земята. Те [механическите сили] трябва да се вземат предвид при определяне на сечението, разстоянието между опорните точки и издръжливостта на подпорните и проходните изолатори. Ат. Начев, ЕС, 30. Подпорните изолатори от своя страна се разделят на подпорни изолатори за закрити разпределителни уредби и подпорни изолатори за открити разпределителни уредби. Ат. Начев, ЕС, 72. Проходен изолатор. Техн. Вид изолатор за ток, който дава възможност неизолирани тоководещи части да преминат през преградни стени, плочи, корпуси на апарати и др. В стаята на диспечера радиостанцията се инсталира в близост до прозореца, така че съединителните проводници от проходните изолатори до нея да не бъдат по-дълги от 1,5 м. РТЕ, 1956, кн. 6 [еа].
– От ит. isolatore през нем. Isolator и фр. isolateur.
ИЗОЛА̀ТОР2 м. 1. Помещение, сектор в болнично заведение, където се изолират болни от заразни или психически болести за осигуряване на безопасност за другите. Една от стаите в дома [дом за възрастни с умствена изостаналост] се използваше за изолатор. Стаята бе с метална врата, гол циментов под и едно легло. По данни на персонала тази стая се използва за изолиране и за „успокояване“ за известно време на буйстващи пациенти. Сл. Кукова и др., АЗ [еа].
2. Помещение, сектор, килия и др., където се изолират хора (затворници и др.) за изтърпяване на наказание и под. – Сестро – предупреди я с ледена свирепост, – ако продължаваш да разваляш настроението на борда, ще те напъхам в изолатора! Л. Дилов, ДМ [еа]. Той не говори за престоя си в изолатора на затвора.
3. Помещение, място за изолиране на животни, обикн. заболели или агресивни и др. Когато при изследванията някое животно реагира положително, то се настанява в изолатора на карантинното помещение. ДВ, 2008, бр. 1, 35.
– От ит. isolatore през нем. Isolator и фр. isolateur.