ИЗОЛЍРАН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изолирам1 като прил. Който е обвит с изолационен материал. Звук не проникваше през изолираните стени. Изолиран проводник. Изолирана жица.
ИЗОЛЍРАН2, -а, -о, мн. -и, прил. Който е нещо самостоятелно, единично, без връзка с други; единичен, отделен. После настъпи неочаквана тишина, в която се чуваха само изолирани изстрели с автомати. Д. Димов, Т, 589. Изведнаж се разбра, че срещу тях не са изолирани части, по гъстия порой на стрелбата, идваща от широк фронт. П. Вежинов, ВР, 15. Когато в София стигна вестта за избухналия на 16 февруари бунт в Силистра, тя не дойде като гръм от ясно небе. Това не бе изолирано събитие, а може би начало на редица бунтове. В. Геновска, СГ, 521. Фотиновото елинофилство не е ни най-малко изолирано явление в историята на нашето Възраждане. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 647.