ИЗОЛЍРАНО нареч. Независимо, отделно, откъснато от други или от някаква среда; поотделно, без връзка, досег с други. Точните изучвания показват, че явленията не стават произволно и изолирано едно от друго, но че между тях съществува причинна връзка. Хим. VII кл, 1950, 10. Даровити хора на перото не са липсвали; но те са действували или изолирано, или като сътрудници на дневния печат. М. Арнаудов, БКД, 276.