ИЗОЛЍРАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Състояние на отделеност, откъснатост, отдалеченост от някого, нещо или от определена среда; изолация2. [Макс] искаше да избяга в София. А какво щеше да прави там?... Пак чувство на изолираност от другарите, пак унизително просене на дребна чиновническа служба от далечните богати роднини. Д. Димов, Т, 247. Вървя, почти не усещайки нищо друго освен тягостното чувство за празнота, за някаква безнадеждна изолираност в едно безкрайно празно пространство. Б. Райнов, ГН, 199.