ИЗОЛЍРАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от изолирам1 като прил. Който служи за изолация1, изолиране1; изолационен. Едрите чисти късове се използуват за украшения, а нечистият тъмен янтар се използува в лаковата индустрия и като висококачествен изолиращ материал, особено при точни измерителни електроапарати за висока честота. Н. Николов, М, 324.