ИЗОЛЍРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Изолационен; изолаторен1, изолировъчен. Изолирни материали. Изолирно помещение.

Изолирна лента. Техн. Напоена с каучук или катран лента от плат за изолиране на електрически проводници; изолирбанд. Втвърдяването и съответно слепването може да бъде временно или постоянно. Например за временно залепване служи изолирната лента (изолирбанд). Н. Николов, М, 345.


Източник: Речник на българския език (онлайн)