ИЗОЛИРÒВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Изолационен; изолирен, изолаторен1. Изолировъчен агрегат. Изолировъчни материали.

Изолировъчна лента. Рядко. Изолирбанд; изолирна лента. В Института за газове в Прага е била създадена специална антикорозийна паста, а също така и нов тип изолировъчна лента. ВН, 1959, бр. 2506, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)