ИЗОМЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. 1. Който се отнася до изомери. Изомерна проява. Изомерни свойства.
2. Който представлява изомер. Съществуват два изомерни бутена с права въглеродна верига. Хим. IX кл, 1989 [еа]. Изомерни въглеводороди. Изомерни алкани.
◊ Изомерни съединения. Хим. Съединения, които имат еднакъв състав и молекулно тегло, но различни свойства; изомери. Изобутанът се използува за получаване на изобутилен, който служи като суровина за нефтохимичен синтез. Другите изомерни съединения се добавят главно към автобензините за повишаване на октановото число. Н. Николов и др., ХНГ, 98–99.