ИЗОМЀРИ мн., ед. (рядко) изомер м. Хим. Химически съединения, които имат еднакъв състав и молекулно тегло, но се различават по химическия си строеж, физическите и химическите си свойства. При по-висшите членове от хомоложния ред на метановите въглеводороди броят на изомерите расте и с това се увеличава числото на различните въглеводороди. Хим. X кл, 1965, 28. В 1844 г. той наблюдава с много голям интерес съществуването на два изомера на винената киселина. Тези два изомера притежават различни оптични свойства. К. Манолов, ВХ, 98. Фруктозата е структурен изомер на глюкозата има същата молекулна формула, но вместо алдехидна съдържи кетонна група. Хим. IX кл, 1989 [еа].
– От изо- + гр. μέρος ‘част’ през нем. Isomerie.