ИЗОМЀРИЯ, мн. няма, ж. Хим. Явление, при което две или повече органични съединения с еднакъв състав и молекулно тегло имат различни свойства поради различия в строежа им. У Берцелиус все повече се утвърждаваше убеждението, че е възможно да съществуват няколко вещества с еднакъв качествен и количествен състав, но с различни свойства. Това явление той нарече изомерия. К. Манолов, ВХ, 40.
◊ Верижна изомерия. Хим. Вид структурна изомерия, която се обуславя от различното устройство на отворената въглеводородна верига. Верижната изомерия е възможна при съединения с повече от три въглеродни атома в молекулата им. Хим. XI кл, 1958, 127. Позиционна изомерия. Хим. Вид структурна изомерия, която се дължи на разлики в положението на дадена група или атом спрямо въглеродната верига или пръстен. Въглеводородите проявяват главно верижна изомерия и позиционна изомерия – в зависимост от строежа на въглеводородната верига и от мястото на сложните връзки. Хим. ХI кл, 1965, 107. Пространствена изомерия. Хим. Вид структурна изомерия, при която атомите в молекулите на изомерите имат различно пространствено разположение. Структурна изомерия. Хим. Вид изомерия, при която съединения с еднакви емпирични, но с различни структурни формули проявяват различни свойства.
– От изо- + гр. μέρος ‘част’ през нем. Isomerie.