ИЗОМОРФЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Спец. Съответствие между две системи, при което на всеки елемент от първата система отговаря само един от втората и на всяка връзка в едната система съответства връзка в другата.
2. Мат. Еднозначно обратно съответствие между две съвкупности, което пренася без изменение определени съотношения между елементите на едната съвкупност върху съответните елементи от другата. Изоморфизмът в математиката е релация на тъждественост. ФА, 2008, бр. 2 [еа].
3. Спец. Съответствие между строежа, структурата на един обект и строежа, структурата на друг обект.
4. Хим. Способност на вещества с аналогичен химически състав да се отделят от разтвор или стопилка съвместно във вид на еднородни кристали с променлив състав.
5. Геол. Хим. Изоморфия. Под изоморфизъм се разбира способността на едни атоми или йони да се заместват с други в кристалните решетки. М. Токмакчиева, М, 48.
6. Разш. Съответствие. Подобно на липсата на пълно съответствие (изоморфизъм) между стимули и усещания, няма и еднозначно съответствие между нещата, които ни се случват в действителност, и нашите емоционални реакции. Б. Минчев, ОП [еа]. Съществува определен изоморфизъм между нравствено и биологично. Биологичните фактори са свързани с морала. В. Проданов, Б [еа].
– От изо- + гр. μορφή ‘форма’ през фр. isomorphisme.