ИЗОПАЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изопачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Представям или тълкувам нещо съзнателно по неверен начин; преиначавам. – Такъв е Евлоги Камберов – продължаваше Емил. – Син на борец за народни правдини. Затова му се радваме от сърце. Той прибра косите си с ръка и тръсна глава. – Тук, според мене, докладчикът изопачи преди малко истината. А. Гуляшки, Л, 70. Прави ми впечатление още, че правителството сякаш се страхува да погледне истината право в очите, не смее да признае сериозното положение, в което се намираме, и предпочита да изопачава фактите. Д. Ангелов, ЖС, 538.
2. Изговарям, произнасям или чета думи, изрази, текст невярно, неточно или с неправилно ударение. Постепенно песента ги [войниците] увличаше и скоро вече всички пееха – едни на български, а други като изопачаваха най-невероятно руския текст. П. Вежинов, ВР, 193. Често се запъваше при чуждите думи, някъде сричаше, изопачаваше имената на генералите, командуващи армиите. Т. Харманджиев, КЕД, 212. изопачавам се, изопача се страд. На следния ден спорът между сина на Полит Стоянов и младия Пиронев се тълкуваше в другите заведения и по домовете, изопачаваше се, разнасяше се из селото. Г. Караславов, ОХ II, 562. – И още едно: съзнаваш ли, че Борис е същинският убиец на баща ти? – Убиец ли?... – повтори тя слисано. Подхвърлената дума беше страшна. Тя дойде от самата действителност, която не можеше да се изопачи от омраза или снизхождение. Д. Димов, Т, 304.
ИЗОПАЧА̀ВАМ СЕ несв.; изопачà се св., непрех. Разг. Променям се, изменям се понякога коренно; изкривявам се. Виж ти ум, виж приказки! Токо що ли се чудим? Светът сега тъй се изопачи, дето не вярват, що се рекло, и на майчиното си мляко! А. Страшимиров, А, 565.