ИЗОПАЧЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изопача и от изопача се като прил. Който съзнателно е представен не такъв, какъвто е всъщност; преиначен. Руските вестници го [текста на възванието] препечатаха от немските в същия изопачен вид и със сърдити бележки. Ив. Вазов, Съч. VII, 177. Кривото и изопачено употребление на чужди думи и изречения, дисхармонията в облеклата на лицата, от тоя род изобщо са средствата, до които писателят е прибягнал в „Криворазбраната цивилизация“, за да произведе смях. К. Величков, ПССъч. VIII, 133–134. Изопачен текст.