ИЗОПАЧЀНО нареч. По неверен, погрешен начин; преиначено. И в други императорски послания събитията, засягащи българите, се излагат доста изопачено. В. Бешевлиев, ПЕП, 138. Някой друг от мое име ще сънува... / Собствените ми кошмарни сънища ще ги сънува... / И ще ги тълкува на света. / Изопачено. К. Павлов, СН [еа]. Крадем от истината – пак изопачено / историята си сега четем. Т. Клисуров, КО [еа].