ИЗÒПВАМ, -аш, несв.; изòпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изòпнат, св., прех. Разг. 1. Правя нещо да стои опънато, да няма гънки; изпъвам, опъвам. Като го нахоква с пресилена строгост, учителят го изправя пред първия чин, понавежда го, па му прихваща чеширите, изопва ги и почва да го удря с пръчката по задника. Т. Влайков, Пр I, 219. Мама хващаше двете ръчички на брат ми Пенко, после вмъкваше между палеца и показалеца памучното чиле и го караше да го изопне с ръцете си. – Дръж по-опнато чилето, та да мога по-бързо да навивам кълбото! Г. Белев, ПЕМ, 55–56. Веднага сплетоха ръце. Телата им [на борците] пламнаха. Зурните нададоха писък. Тълпата се раздвижи, изопна въжето до скъсване. К. Петканов, X, 12. // Постилам нещо върху някаква повърхност така, че да няма никакви гънки; изпъвам. Щом постеле асъра и козека, донася от киляра шарената черга и я изопва върху тях. Т. Влайков, Пр I, 11.
2. В съчет. със същ., което означава част на тялото. Изпъвам по дължина, обикн. силно, с напрежение. Усмихна се сам на себе си, изопна снага и легна на гръб. К. Петканов, ЗлЗ, 34. Щом чуеше, че войниците започват да гълчат и дрънкат манерките, дигаше глава, изопваше ушите си към тая посока. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 23–24. Наистина, какъв артист е щъркелът! Ще изопне краката си назад и с няколко размаха на крилете си ще се гмурне в сините дълбочини. А. Гуляшки, ЗР, 74. Изправи се, изопна бедрата си, за да се задържи по средата [на лодката]. П. Михайлов, ПЗ, 17. Дядо Костадин вървеше подир колата. Навлязоха в речния пясък. Биволите изопнаха шии, затънаха до колене и извиха гърбове. К. Петканов, СВ, 190. // В съчет. с корем, гърди. Издавам силно напред; изпъчвам. И те [момите] от младост извиваха глави, изопваха гърди и кръшно се смееха. К. Петканов, СВ, 70.
3. Прен. Придавам застинал, неподвижен вид на лицето си, сякаш го удължавам. Една люта, парлива завист изопваше лицето на Бранкова. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 23–24. – На тебе думам – пак ще полудея на стари години! Сега всички разбраха смисъла на Вълковите думи и го загледаха неспокойни. Те знаеха и силата му, и нрава му. Мъжете изопнаха лица, зачакаха думите му. К. Петканов, П, 61.
4. Диал. С дърпане, опъване изтръгвам, измъквам нещо (Ст. Младенов, БТР). изопвам се, изопна се страд. Пердето на прозорчето се изопваше от полъха на вечерния ветрец.
ИЗÒПВАМ СЕ несв.; изòпна се св., непрех. 1. Ставам опънат, без гънки; изпъвам се, опъвам се. Стефанов грабна въжето, върза се под мишниците и го раздърпа: теглете! Въжето се изопна, потрепна. X. Русев, ПЗ, 149. – Изведнаж воловете се подплашиха, изкривиха браздата, припнаха. Синджирът се изопна, скъса се. К. Петканов, ОБ, 53. Подаваше му хляб с едната си ръка, а цяла се дърпаше назад. Сукманът се изопваше върху коравата ѝ снага. Й. Йовков, СЛ, 97. Над общинското управление беше издигнато знаме, когато подухваше ветрец, се размърдваше, изопваше се и плющеше като бич над селото. Ил. Волен, НС, 54. // Разстилам се, опъвам се по дължина. Бели [Яна] платно в реката. Навежда се да потопи платното, а то се развива, изопва се като път и се губи. К. Петканов, СВ, 69.
2. Заставам прав със силно изпънато тяло. – Старши лейтенант Церски тук ли е? – Заповядайте, другарю подполковник – изопна се Церски пред колата. Кр. Кръстев, К, 256. Те не бяха изпили шербета, когато насам изтича млад строен мюлязъмин. – Ваше превъзходителство – изопна се той пред мютесарифа. – Благоволете! Тренът пристига! Ст. Дичев, ЗС I, 364. Той се провря към него и непринудено му подаде ръка. Каза: „Здрасти“. Старият ветеран, както беше седнал, изопна се чевръсто и го погали по ордените. Ламар, ПР, 84.
3. Лягам с опънато тяло; излягам се, изпъвам се, опъвам се. Главата му пламтеше и обикновено на втората минута, след като се изопваше на канапето, отмяташе завивката и тръгваше да се разхожда по мостика. Н. Антонов, ВОМ, 29. Клинката се изопна върху седа, сложи ръце под главата си, загледа се накриво в кандилото пред иконите. К. Петканов, ЗлЗ, 191.
4. За мускули, тяло или част от тялото и под. – силно се напрягам, като се удължавам. Той виждаше ясно как се мени притиснатото ѝ върху стъклото лице, мускулите се изопнаха, устните разкриви страшна усмивка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 64. Орце стана и едва не събори стола, на който беше седнал. Тънкото му жилесто тяло се изопна като опъната струна. Д. Спространов, С, 43. Сграбчи камъка с две ръце, напъна се и го обърна. Тъй бяха се изопнали жилите на врата му, като че щяха да се скъсат. Й. Йовков, ПГ, 179. Още час се катерим по истински стъпала от блокове. Тънките нозе на добичетата се изопват като струни. К. Константинов, ПЗ, 68. Лицето на Съба се оживи, цялата му снага се изправи и изопна. Ст. Загорчинов, ДП, 44.
5. За кожа, обикн. на лицето на човек – ставам гладък, без бръчки, обикн. при напълняване; опъвам се. Къдравата негърска коса си е винаги сивочерна, кожата на лицето се изопва с времето като гьон. М. Вълев, ПСС, 87. Кожата по лицето му се изопна и стана по-свежа. Гр. Угаров, ПСЗ, 71. // За бръчки – изчезвам, заличавам се. Скоро заглади и кожата. Слабичкото му лице се затопчи, бръчките на бузите му се изопнаха. И. Петров, НЛ, 56.
6. За бръчки – удължавам се, ставам по-дълъг. Тъжна усмивка изкриви лицето му, бръчките по челото се изопнаха, придадоха му вид на мъченик. К. Петканов, X, 179. Воденичарят седна на един камък. Бръчките по напудреното му старческо лице сякаш се изопнаха. Елин Пелин, Съч. II, 92.
7. Прен. За лице, черти на човек – ставам напрегнат, обикн. от някакво силно преживяване. Зад ъгъла на съседната улица се чу глух тропот от много стъпки. Мълчанието стана пълно. Лицата на работниците се изопнаха, ръцете им стиснаха конвулсивно бастуните, тоягите, камъните. Д. Димов, Т, 282. Очите му светват, лицето се изопва, като че се готви да ме удари. О. Василев, ЖБ, 360. Станка се вгледа в него и постепенно лицето ѝ се изопна от учудване, от изненада и от вълнение. Та това е Иван Хасов, същият, който я учи в четвърто отделение! Г. Караславов, ОХ II, 618. Лицето на далматинеца изведнъж се промени – спокойствието изчезна от него, чертите му се изопнаха. П. Вежинов, ДБ, 231. От устните на Ивайло се махна усмивката и лицето му се изопна. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 257.
8. Диал. Казвам на някого нещо остро изведнъж; сопвам се (Ст. Младенов, БТР).
◊ Изопвам / изопна нервите на някого. Разг. Ставам причина някой да стане много нервен, неспокоен, напрегнат, раздразнителен. И над земята има железница. Тя е най-варварското превозно средство. Нейният гръмотевичен шум до такава степен изопва нервите на човека, че когато минава под трасето ѝ, неволно се снишава и си запушва ушите. Г. Белев, КВА, 172. Изопват / изопнат ми се нервите. Разг. Ставам много нервен, раздразнителен, неспокоен. – Щом не искаш, стой си отвън – каза Бойчански и усети, че нервите му отново се изопват. – Но държавните доставки трябва да издължиш още днес. И. Петров, МВ, 54.