ИЗÒПВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от изопвам и от изопвам се; изпъване, опъване. Спокойният тон на Чугун, логичната мисъл и тая твърда последователност докарваха нервите на Диманов до крайно и последно изопване. В. Нешков, Н, 443. Това не беше пукане на крепеж, нито свличане на пръст и скат. И този шум беше познат като че ли. Караджов за миг се усъмни дали не си внушава, дали това не е от крайно изопване на нервите. Т. Монов, СН, 249–250. Изопване на перде. Изопване на мускули.