ИЗÒПНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изопна и от изопна се като прил. 1. Който с вида, израза си издава силно вътрешно напрежение. Само Гогов седеше в креслото мълчалив и мрачен. По изопнатото му мургаво лице личеше сдържан гняв. X. Русев, ПС, 42. Той видя ранените, видя изопнатото и гневно лице на Мичкин. Д. Димов, Т, 613. Човек лесно би забележил, че тя и той имаха физиономии изопнати и погледи гневни. Ив. Вазов, Съч. IX, 31.
2. За нерви – който се намира в състояние на силно раздразнение, който е напрегнат до краен предел. Умората надви изопнатите нерви и той заспа веднага. М. Грубешлиева, ПИУ, 289. Тогава тя [Ирина] отиде при бюфета в трапезарията и си наля чашка коняк. Алкохолът отпусна изопнатите ѝ нерви, удави смущението ѝ в скептичен смях. Д. Димов, Т, 398.