ИЗÒПНАТОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изопнат. Горе на монтажа се научих на най-трудното: на естествени движения. Никаква скованост, изопнатост или търсена гъвкавост. Бл. Димитрова, ПКС, 338. Чертите на бледото ѝ лице замръзнаха в постоянна изопнатост. Сивосинкавият ѝ поглед пронизваше. Д. Димов, Т I, 206.