ИЗОПРЀН м. Хим. Ненаситен въглеводород във вид на безцветна леснополимеризираща течност, който се получава при суха дестилация на естествен каучук и се използва за получаване на изкуствен каучук. През последните години големи количества ацетилен отиват за получаване на изопрен и хлоропрен, от които се синтезира каучук. В. Цокова, ВС, 50. Естественият каучук се разглежда като полимер на ненаситения въглеводород изопрен. Пр, 1954, кн. 1, 41.
– От англ. isoprene.