ИЗОРА̀ВАМ, -аш, несв.; изорà, -ѐш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Ора докрай определена част земя, нива или всичко, за да ги засея. Докато изорат тая нива, още на няколко пъти плугът задълбаваше в троскота и спираше. Й. Йовков, АΜΓ, 98. – Лесно е – придумвам я. – Ако аз изора до двайсти април, то ще се оженим по Петровден. Кр. Григоров, Н, 101. – При тия блокове, с кукуруза де, ние отдавна трябваше да изорем и засеем. А. Гуляшки, ЗР, 307. Нисък, с къса крачка, той се срамувал да товари малко снопи в колата, да изорава къси лехи с тия хали [биволите] и след години тъй се вкиснал, че презрял земята и животните. Д. Вълев, Ж, 24–25. При оран на твърда земя се зареждат, като от два или три чифта волове правят ярем и последователно изорават нивите. Ив. Хаджийски, БДНН I, 35.
2. Разг. Разоравам, превръщам част от повърхността на земята в обработваема площ. Лаком човек е Динето – земя има колкото половината село, а си прави сметката да изоре целия кър. К. Петканов, СВ, 39. Селяните изораха всички каменисти места и ги засяха с тютюн.
3. При оране изваждам нещо, заровено в земята. Един селянин от Маджарско изорал двайсетина златни съдове от първобългарско време. Ст. Младенов, БТР I, 906.
4. Диал. Чрез оране изкарвам средства за прехраната си, припечелвам. Изоравал за онова време по десет гроша на ден. Н. Геров, РБЯ ІІ, 257. изоравам се, изора се страд. Най-хубавата му нива, най-близката му нива, дето и лесно може да се натори, и леко да се изоре, и бързо да се ожъне, тая нива да загуби! Г. Караславов, Тат., 155. За тази цел, веднага след жетвата на ечемика, пшеницата или ръжта, снопите се складират в краищата на нивата, стърнището се изорава на дълбочина 12 – 14 см и се засява с една от фуражните култури. ОФ, 1949, бр. 1491, 4.