ИЗОСТА̀ВАМ, -аш, несв.; изостàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Като се движа по-бавно от другите, оставам назад. Пътят се отдели по гърба на една стръмна рътлина и Христина, която досега следваше без усилия Костадин и ратая, взе да изостава. Ем. Станев, ИК I и II, 460. Дрипави овчарчета, подпрени на гегите си, гледаха втренчено автомобила. Кучетата им се спущаха към колата, тичаха след нея, а после изоставаха назад и лаеха злобно и продължително. Д. Димов, Т, 41. Той сигурно вижда моето опасно положение и смята, че е по-добре да се отърве от мен. Още повече, че аз едва се мъкна, задържам го и той изостава. Л. Стоянов, X, 33. До вечерта Люцкан можа да върви наедно с всички и никъде не изостана. Й. Йовков, ПК, 83. // Оставам назад отделен, откъснат от някого, от група, с които съм се движел, бил съм. Виждаше се как изостават между скалите и камънаците улучени войници, ала много и много повече бяха тия, които продължаваха да пълзят, да се катерят нагоре. Д. Талев, И, 584. Лете понякога го пращахме на паша със селските говеда. Но те ходеха далече по горите, а това беше трудно за него. Вечери изоставаше и се връщаше късно. Елин Пелин, Съч. II, 29. Една есен, в края на месец август, когато щъркелите отлитат, в тия ливади изостана един стар щъркел. Ем. Станев, ЯГ, 93. Гърмежите ги чуха последните миньори, които още не бяха успели да се качат в асансьора. С тях беше и Садък. Той изостана, за да пререже един маркуч. X. Русев, ПЗ, 275. Извън селото Илия Кинев се отдели с други двама работници и изостана, а двете жени избързаха напред. Г. Караславов, ОХ II, 593. // Оказвам се зад нещо, някого, който се движи. Влакът ускори движението си, възрастният мъж изостана, после се спряха и студентите. В. Геновска, СГ, 41. Гората изоставаше все по-далече и по-далече. Ил. Волен, БХ, 100.
2. Намалявам скоростта, бързината, с която се движа, вървя. Разгърден и задъхан, Юрталана се хвърляше като луд из високата царевица. Пред очите му играеха само зелените върши на корията и голямата руса глава на малкия беглец. И ето, момчето изостава, ще го настигне до пътя. Г. Караславов, С, 39.
3. Прен. Развивам се по-бавно от други в определена насока, отношение и се оказвам на по-ниско от необходимото равнище. Схватлив и природно интелигентен, той четеше, самообразоваше се. И все бе недоволен от себе си, и все му се струваше, че много малко знае и че все изостава, изостава, изостава... Г. Караславов, ОХ IV, 208–209. – Вашият край, както и много други такива балкански градчета, будни огнища на българщината, изостанаха икономически. Ем. Станев, ИК I и II, 252. Не четеш, не се учиш от великите учители, изоставаш. А. Гуляшки, МТС, 146. – Ние сме така изостанали! Светът е пълен с нови истини, с открития, близки до чудеса. Животът ни е изпреварил с цял век! Ст. Волев, МС, 211. Интересно, не беше лош момък, но от време на време от мързел ли, от що ли, все му тежаха занятията. Той видимо изоставаше, а това причиняваше тревога във взвода. НА, 1955, бр. 2252, 1.
4. В съчет. с предл. οт и същ. Преставам да отговарям, да съответствам на изискванията, на равнището на това, което се означава от съществителното. Хората не искаха да сменят Евлоги Якимов, защото повиши тройно ръста на човекоденя им. – Но той изостава от техниката, другари! Ст. Даскалов, ЕС, 115. Илюстрирал първото издание на „Весела антология“, той вижда, че е изостанал от техниката на модерните художници, захвърля перото и започва да рисува с клечка. К. Кюлявков, ОЛ, 9.
5. Прен. Забавям се, не успявам да направя, да извърша нещо в определеното количество и в срок. Отделни овчари догонват желаното, други изостават. Кр. Григоров, ПЧ, 103. Поиска му се да поседне на сянка. Не, не! Пионерите не бива да изостават, до довечера блокът трябва да бъде ожънат. Сп. Кралевски, ВО, 145. Той премества стола си до архитекта Ламбрев. – Другарю Ламбрев, изоставаме с изготвянето на спецификациите. СбСт, 201. – Изоставаме със скоростните кутии. – Кой, аз ли изоставам? – извика като обиден Йовчо Петров и посочи табелката с високия процент на изпълнение. Д. Кисьов, Щ, 407.
6. За работа, задача и под. – бивам извършван по-бавно в по-малко количество и за по-дълго от определеното време. – Ние работим мъжки – казва директорът. – Понякога на някои места работата изостава, но тук има ударна бригада от седемдесет работници. Те веднага отиват там, където работата не върви добре Н. Фурнаджиев, МП, 123. На Владо сърцето му сякаш се опразни, като гледаше как дните си течеха бързо и как всичко изоставаше. Кр. Григоров, Н, 113. Отделният бригадир не може да се откъсне от колектива, за да се проявява сам за себе си. Ако се спъне работата на цялото ядро, ще изостане работата на четата. Г. Караславов, ПМ, 24.
7. За часовник – действам, работя по-бавно от нормалното, като показвам време по-ранно от действителното. Моя ръчен часовник никога не изостава.
8. Останал съм, намирам се все още някъде, тъй като не съм бил използван напълно, докрай, изцяло. Той [дядо Антип] и зиме не седеше със скръстени ръце. Щом поомекнеше времето, ще впрегне къде обед кравите и надвечер току ще извие шейната в двора, натоварена или с дърва, или с шума, изостанала от есенес в гората. Ил. Волен, БХ, 73. А на заранта, като станала, зела та събрала своите венчилки и рустовите си премени, събрала и неговите дрехи, дето биле изостанале, накитила ги хубаво в новия ковчег и ги задънила в скривалището. Т. Влайков, Съч. ІІ, 35.