ИЗОСТА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от изоставам. Тя продължава да се препира с отъпканата пъртина, сили се да не повтаря другите, колкото и безсмислено да е това усилие. То ѝ струва падане, удряне, изоставане назад. Бл. Димитрова, Лав., 75. – А като те притиснах с изоставането на сеитбата, призна си. А. Гуляшки, МТС, 107. Стесняването на досега с културния живот може да породи духовно изоставане. Е. Каранфилов, Б III, 86. Икономическо изоставане. Изоставане с прибиране на реколтата.