ИЗОСТА̀ВЯМ, -яш, несв.; изостàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Оставям, напускам нещо окончателно; зарязвам. Има една думане живее ли човек в къща, изостави ли я, от само себе си вземе да се събаря полека-лека... Кр. Григоров, Н, 62. Де се намираше тая сила у всички тия люде да изоставят своя дом и близките си, да бродят из планините често и гладни, и жадни, преследвани и винаги в смъртна опасност! Д. Талев, И, 376. Запилени сред това устремено множество, ние вървим двамата, но крачките не спорят. Моят другар е слабичък и тежките раници и градът, който отново изоставяме, ни дърпат назад. К. Константинов, ПНП, 15. Върволици от селяни изоставяха домовете си, за да отидат по другите села при роднини и приятели. П. Славински, МСК, 111. Още по-строго се отнасяше към ония, които изоставяха училището. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. И ластовицата, дето мътеше, вече не иде да мъти, и щъркелите изоставиха гнездото на комина. Й. Радичков, СР, 87.

2. Преставам да използвам, да употребявам нещо, като се отказвам от него. Ния можеше да донесе лъжици от бащиния си домкаква ли не покъщнина бе изоставила по големите, затворени сега стаи там! Д. Талев, ПК, 16. В старо време, когато добивите от нивите започвали да спадат, хората преставали да орат тези ниви, изоставяли ги. Бтн V и VI кл (превод), 149.

3. Преставам, отказвам се да се занимавам с нещо или да правя нещо; зарязвам. Откак беше избягал мъжът ѝ, тя изостави работата си, занемари къщата си. Г. Караславов, ОХ II, 195. До късно през нощта той започва и изоставя изложението, къса листи, задрасква, постоянно се двоумеше какво да каже и какво да премълчи. П. Славински, ПЗ, 238. Баща му имаше по балкана две-три изгладнели парчета. Па като изостави да ги работи, и те запустяха. Т. Влайков, Съч. III, 270.

4. Преставам да живея заедно с някого или да бъда в близки отношения с някого; напускам, зарязвам. Тя [Ирина] знаеше, че когато той [Борис] беше в добро настроение, ставаше към нея раболепен и угодлив, измъчван от страха да не го изостави. Д. Димов, Т, 522. Нашият съсед изостави жена си с две малки деца. Δ Тя изостави годеника си.

5. Преставам, отказвам се да полагам грижи, да се грижа за някого; зарязвам. От село дойдоха само Благуна и една от дъщерите ѝсамо тя, Благуна, не изоставяше брата си, който някога бе напуснал родната къща и се отдели от всичките си роднини. Д. Талев, ЖС, 305. Да можеше сега Людмил да тръгне с него [с парахода], да се потопи в немлъкващия грохот на вълните, да кръстоса моретата и океаните. Уви, сега не може и да мисли за това, не може да изостави майка си сама-самичка и болна на брега и да тръгне по стъпките на баща си. П. Льочев, ПБП, 11. – Никое човешко съображение не може да ни позволи да изоставим болните, след като сме ги събрали веднъж. Д. Димов, ОД, 261.

6. Отказвам се, отклонявам се от нещо (обикн. идея, направление, школа и др.), което съм следвал или приемал преди. Възприемането на по-съвършена техника от славяните несъмнено се отразява върху развитието на производителните сили, което пък от своя страна води до промени в социално-икономическото развитие на българската държава. Това съвсем не означава, че славяните са изоставили своята традиция. Н. Колев, БЕ, 113. Посъветвал ги да изоставят идеята за град на това прокълнато място.

7. Прен. За сили, воля и под. – преставам да служа на някого, да го поддържам. Главата ѝ натежа, кръвта нахлу в нея, започна свят да ѝ се вие. Усети, че силите я изоставят. Ръцете ѝ пуснаха гривата, за която се държеше, и тя падна на земята. Ив. Димитров, МСП (превод) [еа]. изоставям се, изоставя се страд. Сам Младен доста спомогна да се позаличи и да се изостави тая злоба на деня. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 184. Вече не ме потърсиха по това дело. Никога не можех да разбера защо, дали просто от нехайство, или защото политическата страна на делото се изостави временно. К. Величков, ПССъч. I, 120.

ИЗОСТА̀ВЯМ СЕ несв.; изостàвя се св., непрех. Разг. 1. Преставам да се интересувам от себе си, от духовното си развитие или от външния си вид; занемарявам се. Макар и обременена, тя не се изоставяше, както някои млади жени, но искаше още пò да се занимава със себе си, та да не усеща трудностите. Ст. Даскалов, ЕС, 238. Имаше мигове, когато чувствуваше някакъв неясен страх пред бъдещето, угризение, че се е изоставил, че си е избрал участ, която не му подхожда. А. Гуляшки, Л, 496.

2. С предл. на. Оставям се изцяло под въздействието, влиянието на нещо. В тоя миг [поручикът] се бе отпуснал и изоставил на страха, за да може, когато вече наближи мястото на схватката, да набере сили и яростно да го притисне и обуздае. П. Вежинов, ВП, 79.


Източник: Речник на българския език (онлайн)