ИЗÒСТРЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изострювам и от изострювам се; изостряне, изостряване. Два факта характеризираха политическото положение в Европа: крайно изострюване на англо-руските отношения и господството на Бисмарковия гений над континенталните сили. С. Радев, ССБ І [еа].