ИЗОСТРЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изòстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изострям; изострювам. Из Болград ни пишат, че учениците, които събират ум и разум по болградските улици и които изостряват своите умствени способности в канцеларията на г-на Парушова, са получили заповед от честитите местни власти да станат румъни. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 471. „Сиромашията, господине, весма изострява ума.“ БК (превод), 12–13. изострявам се, изостря се страд.
ИЗОСТРЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); изòстря се св., непрех. Изострям се; изострювам се.