ИЗÒСТРЯМ, -яш, несв.; изòстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане остро; заострям. Селянинът примига срещу болярина и отиде да избере от прътите. – Изостри малко края – каза князът. М. Смилова, ДСВ, 26. Младежите излязоха с брадви още сутринта да изострят колчетата. Ил. Волен, ΜДС, 166. Приготвях си бележник, изострях като иглен връх молива си и започвах. О. Василев, ЖБ, 280.
2. Прен. Увеличавам, засилвам проявата на някакво качество, чувство, усещане. Близостта на българската столица изостри още повече алчността на тия скитащи и те чакаха по-скоро знак да я заемат с пристъп и разграбят. Ив. Вазов, Съч. XIV, 16. – Господин началник, тая вечер заминаваме за Созопол... Ако обичате, да ни издадете разрешително... Приставът отново изостри вниманието си. П. Вежинов, ДБ, 33. Властите изострят своята бдителност и от страна на българската емиграция се изискват голям такт и предпазливост. Ив. Унджиев, ВЛ, 75. Сега, потопена в размисъл, в тъга и боязън пред мрачната неизвестност на утрешния ден, тя усети с цялото си същество неизмеримата прелест на този свят и това само засили и изостри мъката ѝ. Г. Караславов, ОХ IV, 268. Митко час по час слизаше в дерето с манерката. Но хубавата балканска вода като че още повече изостряше болките в гладните им стомаси. М. Марчевски, МП, 114.
3. Прен. Довеждам до силна степен на изява някакво явление, състояние, отношение и под. През двегодишното си управление тя [Либералната партия] омота повече вътрешното положение, изостри повече финансовия кризис. Бълг., 1902, бр. 447, 1. Бяха студенти по история и в непрекъснатите спорове и разговори всеки бе изострил своето красноречие. Г. Мишев, ЕП, 162.
4. Прен. Правя по-чувствително, по-възприемчиво нещо, повишавам активността на нещо (обикн. сетиво, ум, мисъл и под.). Непрекъснатите предизвикателства на двореца към народа, генералските афери при доставките на оръжия изостряха нервите на цялата страна. К. Константинов, ППГ, 94. Миризмата на дезинфекцията и упойките сякаш изостри още повече сетивата му. П. Вежинов, НС, 83. Патилата, които Кузман прекара, откак излезе от Търново, бяха го направили разсъдлив, изострили бяха ума му и той се усещаше по-възрастен, по-мъдър. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 254. Липсата на книжнина изостряше народната памет до невероятност – толкова голяма невероятност, че дори нямаше обяснение как българският език извървя пътя от църковнославянските писмена до Ботев. Ст. Сивриев, ЗСБ, 163. Благотворни за развитието на един млад поет могат да бъдат само ония силни духом мислители или художници, които дават нова форма и стил на старите съдържания и с това изострят погледа на самостоятелно наблюдение. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 202. // Напрягам силно (обикн. слух), за да възприема по-добре нещо. В кръчмата говореха възбудени гласове, затова той завърза коня за една от гредите на сенника, спря се до вратата и изостри слух. К. Петканов, П, 103.
5. Прен. Правя язвителен, саркастичен, рязък (словесен израз, думи, разговор и под.). Хората нека да си приказват. Всяко чудо за три дни – ще си изострят езиците, ще поразправят измислици и пак ще млъкнат. К. Петканов, X, 60–61. Става, мери стаята с крачки и решава да изостри разговора. – Знаете ли, аз разследвах случая на поручик Кирилов. Фак., 2000, кн. 2 [еа]. Изострям спора. изострям се, изостря се страд.
ИЗÒСТРЯМ СЕ несв.; изòстря се св., непрех. 1. Придобивам по-остра форма; заострям се. Брадата му, която захващаше рядка-рядка още от ушите му, долу на върха се изостряше като на козел. Й. Йовков, ЧКГ, 159.
2. За лице, черти и под. – ставам по-тънък и заострен; издължавам се, отслабвам. Закусваше рядко, обядваше малко, вечеряше насила. Така Орфей отслабна, скулите му се изостриха, очите му хлътнаха в сянката на широки тъмни кръгове. Г. Караславов, Избр. съч. V, 313. Лицето на детето бледнееше бързо, кожата като че се изпъваше по заострените скулички. Дори нослето му изтъня и се заостри, както се изостряха носовете на всички мъртъвци. Г. Караславов, С, 41. Ема седеше неподвижна – метнала енергично крак върху крак и запалила цигара. Брадичката ѝ се е изострила – играе. И зъбите ѝ силно потракват. А. Страшимиров, Съч. V, 178.
3. За лице, черти и под. – придобивам по-рязък, по-напрегнат или неприветлив вид. Той събра вежди, лицето му се изостри – сурово, непроницаемо: – Бързам... Др. Асенов, СВ, 144. Лицето му изведнъж се промени, чертите му се изостриха, той цял се превърна в слух. Гр. Угаров, ПСЗ, 291. – Искам да знам какво мислите за тази трагична вест? – загледа я той настойчиво в очите. Погледът ѝ не трепна. Само се изостри. В. Геновска, СГ, 106.
4. Прен. За усещане, чувство – ставам по-силен, по-остър, увеличавам се, засилвам се. Неврозата се засили, също и колитът се изостри. Ст. Даскалов, ЕС, 295. Старците клатеха глави, те вече подразбираха какво ще се говори тук и вниманието им се изостряше. Всъщност господин боляринът щеше да проверява правилно ли мисли, ще бъде ли угоден неговият закон за париците... Д. Добревски, БИ, 192.
5. Прен. За явление, положение, състояние – увеличавам, засилвам проявата, силата на напрежението си. Те [евреите] не можеха да предвидят какво им готви фашистката власт, не допускаха, че борбата все повече и повече ще се изостря. Сл. Трънски, Н, 83. Противопостави се на женитбата ми и оттогава отношенията ни се изостриха.
6. Прен. За думи, разговор, спор и под. – ставам рязък, напрегнат, язвителен. Боян усети, че спорът застрашаваше да се изостри и отклони с помирителен тон: – Какво лошо си чул за мене, та се нахвърляш така? Л. Дилов, ПБД, 99.