ИЗОТВЪ̀Д и (разш.) изотвъ̀де нареч. Диал. Откъм отвъдната страна; отвъд. Префектът беше станал всичко. Той назначаваше кметове, чужди на местността – хора изотвъд Дунава, преследваше вестниците. П. Петров, НЕД [еа].
