ИЗОТВЪ̀ТРЕ нареч. Разг. 1. От вътрешната страна; отвътре. Противоп. изотвън. На това място, където отиваше Добри, насипът бе отъпкан, а изотвътре над хендека – проснати талпи да минават каруци и пътници. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 515.
2. По посока от вътрешността на нещо навън. Противоп. изотвън. Вероятно за да използва суматохата след убийството на полицая, изотвътре на бункера се подаде единият от нелегалните Михаил Иванов и даде по намиращите се наоколо полицаи пет-шест изстрела. Н. Радев, ИБД [еа].