ИЗОТГÒРЕ нареч. Разг. 1. От горната страна на нещо; отгоре. Противоп. изотдолу. Изотгоре чантата беше избеляла и почти изгубила цвета си.
2. По посока откъм горната страна надолу; отгоре. Противоп. изотдолу. – Слушай: ти по-добре изотдолу почни, че е по-мека тревата, а аз – изотгоре, ама да косиш, мъжката да косиш! Ц. Церковски, ТЗ, 19. През нощта откъм пещерите, изотгоре, чуло са да вика едно гласище: – Е-е-е-ей, хора-а-а-а, не съсичайте гората, лошо ще ви стигне! Н. Хайтов, ДР, 73. Тъмницата на графа Волский беше една дупка тясна и задушлива, състояща се от четири стени нечисти, мъждиво някак осветлявани изотгоре чрез едно окно малко. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 11–12. Изотгоре на уличката са задава навъсеното лице на един проповедник. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 20.
3. Прен. Бегло, набързо. Макар да нямаше време, поразтреби изотгоре стаята.
4. Прен. Пренебрежително. Тя носеше същата бяла шапка, която Кондарев бе поглеждал изотгоре и с насмешка. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 444. Дядо ме погледна изотгоре и каза: – Ти ще изкараш виновни всички нашеселци. Кр. Григоров, ОНУ, 74.
◊ Гледам изотгоре. Разг. 1. Някого или на някого. Държа се високомерно, надменно, отнасям се пренебрежително към някого. Той знаеше, че Слав се присмива на неговите политически разбирания, че в честите спорове го гледа някак изотгоре. Г. Караславов, ОX III, 13. 2. На нещо. Отнасям се с пренебрежение към нещо, смятам го незначително. Ако човек погледнел небрежно отстрани, както и по-рано, нямало да забележи нищо. Но крадецът и Настрадин Ходжа не гледали изотгоре, а надълбоко, прониквали в същината на всяко движение, на всеки звук. Ат. Далчев и др., ПНХ (превод) [еа].