ИЗОТДАЛЀКО и (съкр.) изотдалѐк нареч. Разг. Отдалеко; изотдалече. Противоп. изотблизо. – Мълчи, не думай, че е срамота... – Като съм видяла с очите си, каква ти срамота! Видях – и почна изотдалеко и с такива дреболии, че жените не можаха да се стърпят. – Охоо, ти как ги разтури, и до довечер няма да свършиш! Ст. Даскалов, МЧ, 110.