ИЗОТДЍРЕ нареч. Остар. и диал. Изотзад. Противоп. изотпреде. В книгата се срещат чудеса, между които и такова едно: един български цар бил заклан изотдире, тъй както си яздел, но не паднал от коня, а си взел отсечената глава в ръце. Г. Бакалов, Избр. пр, 127–128. Нея [дъгата] видим, когато слънцето грее изотдире ни, а дъждовитият облак е пред очите ни. Лет., 1871, 101.
– Друга форма: изотдѝря.