ИЗОТЀРМА ж. Спец. 1. Линия на географска или климатична карта, която съединява точки с еднаква температура на въздуха, водата или почвата за определен период от време. Нашата страна е най-южната област в Европа, през която минава 0° януарска изотерма. Геогр. X кл, 61.
2. Линия върху диаграма за топлинни процеси, която съединява точки с еднаква или постоянна температура. Получената крива, която изразява зависимостта между налягането и обема на определено количество газ при постоянна температура, се нарича изотерма. Физ. IX кл, 1965, 198.
– От изо- + гρ. ϑέρμη ‘топлина’.