ИЗОТОНЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Свойство на изотоничен. За зародишите без защитна обвивка от изключителна важност е оптималният състав на околната среда, отличаващ се с изотоничност и изокиселинност. Вселена 69, 285.
