ИЗОТПРЀД нареч. Разг. Откъм предната страна на нещо; отпред. Противоп. изотзад. Барутът рукне в пушката изведнаж и даде напор на вси страни. Стените на масура не пущат напора настрана и силата му се покаже надлъж, та изкара куршума изотпред. Н. Геров, ИФ, 52–53.