ИЗÒХВАМ, -аш, несв.; изòхам, -аш, св., непрех. Разг. Изохквам. Той често влизаше при жена си – за четвърти път лехуса, но нещастна, че и трите ѝ първи деца измряха, и самодоволно изглеждаше надошлите гостенки. „Е, хайде! Четвъртото дано!“ – се обаждаше някоя от жените. „Дано, дано!“ – изохваше някоя баба. М. Кремен, СС, 26.