ИЗОХИЀТИ мн., ед. (рядко) изохиѐта ж. Геогр. Линии в географска или климатична карта, които съединяват места с еднакви по количество валежи. Нагледна представа за разпространението на валежите по земната повърхност се получава от валежните карти, на които местата с еднакъв валеж са свързани с криви линии, наречени изохиети. Геогр. VIII кл, 1965, 40.
– От изо- + гр. ύετός ‘дъжд’.