ИЗОХЍПСИ мн., ед. (рядко) изохѝпса ж. Геогр. Линии в географска карта, които свързват места с еднаква надморска височина. Хоризонталите, с които се изобразяват особеностите на релефа на сушата, се наричат още изохипси, а хоризонталите, с които се изобразяват дълбочините на водните басейни – изобати. Геогр. VIII кл, 1965, 15.
– От изо- + гр. ὔψος ‘височина’.