ИЗÒХКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изохквам. Ненадейно чувам нейде близко, като изпод земята, едно изохкване: „Леле, мале!“. Ив. Вазов, Съч. IX, 169. Вратата се отвори и в килията хвърлиха пребит човек. Неговото слабо изохкване ме стресна и аз се опомних. Трябваше да му помогна. Кл. Цачев, СШ, 11–12.