ИЗОХÒРА ж. Физ. Линия върху топлинна диаграма, която изразява зависимостта на налягането от температурата и съединява точки с еднакъв обем (обикн. на газ). Изохорите, изобарите и изотермите представляват топографското изображение на термодинамичната повърхнина на идеалния газ. К. Славомиров, Т, 64.
– От изо- + гр. χώρα ‘пространство’.