ИЗОХРÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Който става, който се извършва за едно и също време. При амплитуда, не по-голяма от 5°, люленията на махалото са изохронни, т. е. всяко люлеене се извършва за едно и също време. Физ. X кл, 1958, 13.
– От изо- + гр. χρόνος ‘време’.