ИЗПА̀ДНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от изпадна като прил. Разг. Който няма имот, богатство, останал е без средства и живее в нужда. Заякна, лицето му придоби здрав загар. От изпадналото одърпано момче не бе останало и помен. Ж. Колев и др., ЧБП, 130. – Имаш ли пари? – Не съм чак толкова изпаднал. Заповядай! Др. Асенов, СВ, 8. Преди няколко години той имаше за секретар-бирник един изпаднал живописец. Й. Йовков, ПГ, 125. Една неделя след Гергьовден Панчо се глави ратай у Златан Крушума – един изпаднал търговец. Т. Влайков, Съч. ІІ, 144.
◊ Изпаднал германец. Разг. 1. Човек, който е изгубил състоянието си и живее в нужда, обеднял човек, бездомник (обикн. пришелец). Един изпаднал германец е дошел в наше село. Ходи да проси, сакат е. Й. Йовков, ЖС, 205. 2. Човек с окаян външен вид, измъчен, зле облечен. – Аз пък рекох, че е таласъм. Помислих, че плашилото от Даскал Тодоровата бахча иде насам. Мисля си: какъв ще е тоз изпаднал германец. Й. Йовков, ЖС, 8. – Разпасали сте се като изпаднали германци. Л. Стоянов, X, 19.