ИЗПА̀ПВАМ, -аш, несв.; изпàпам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Детск. Изпапквам, изамквам. Хайде, моето момиче, изпапкай си попарката.
2. Разг. Ирон. Обикн. в съчет. с пари, наследство и под. Изразходвам с лека ръка материални средства. Парите, които той ми даде, аз изпих и изпапах до сантим. Н. Драганов, ТМС, 108. Предложиха им [обединение] от третото село. Ала рогованчени и тях прогониха: – Беднотия. Не можем да ви мъкнеме като магарета на самара си. Фондовете ще ни изпапате... Ст. Даскалов, ВН, 1958, бр. 2282, 4. изпапвам се, изпапам се страд.