ИЗПА̀ПКВАМ, -аш, несв.; изпàпкам, -аш, св., прех. Детск. Изяждам; изпапвам, изамквам. Едно след друго тя [мама] откриваше, че трябва да поглъщам: боровинки, яйца по панагюрски, суров спанак. – Сладичък мой, пиленце, не отказвай! Изпапкаш ли ги, мама ще ти купи нова лодчица! Сп. Йончев, ШД, 49–50. Вземаха сандвича, разкъсваха целофанената опаковка, изпапкваха го сладко-сладко. М. Семов, ЗА [еа]. изпапквам се, изпапкам се страд.