ИЗПА̀РВАМ1, -аш, несв.; изпàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заливам с вряла вода, поставям във вряща вода или на пара нещо. Добрият домакин, който е гледал през лятото със свое око лозето си, търкаля бъчви, изпарва ги с вряла вода и ги полегва на място. Ил. Блъсков, СК, 60. Положението се усложни, когато дон Бартоломео в пристъп на санитарна предвидливост за войските си реквизира трите машини, в които се изпарваха дрехите. Д. Димов, Съч. І [еа]. изпарвам се, изпаря се страд. и възвр. – Съдовете му да се изпарват с вряла вода... Нека само той да се храни в тях... Г. Караславов, Избр. съч. II, 132–133. В главите на децата плъпнали въшки и все в Петковата капа влизали. Вол можел да натисне на земята, човек можел да убие, но да се опоще и да се изпари не умеел. Й. Вълчев, РЗ, 25.
ИЗПА̀РВАМ2, -аш, несв.; изпàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Опарвам, изгарям, обикн. силно, в голяма степен. Цигарата догоря, изпари пръстите му, но той все пак успя да смукне дима още веднъж. О. Василев, Т, 9. изпарвам се, изпаря се страд. и възвр. Изпарих се на печката и ми стана рана.