ИЗПА̀РВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изпарвам1 и от изпарвам се. В емигрантската квартира другарите ни срещнаха с братска топлота. Особено присърце взе нашето настаняване Мирон Георгиев. Той се зае с изпарването на дрехите ни, целите набъкани с въшки. Мл. Исаев, Н, 145. Дрехите представляваха някакви стари дрипи – мръсни, пожълтели от изпарванията и от времето. Ем. Манов, ПЯ, 33.
ИЗПА̀РВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изпарвам2 и от изпарвам се; опарване, изгаряне.