ИЗПАРЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. мн. Пара, която се отделя при бавно изпаряване. Влажната земя, нагряна от слънцето, изпущаше изпарения и въздухът започваше да се къдри от настъпващата жега. Ем. Станев, ИК I и II, 84. Мокрият паваж отражаваше светлините на лампите, забулени в изпарения, а от юг полъхваше топъл и влажен ветрец. Д. Димов, Т, 180. Дали от умората или от това, че в кухнята дишам гъстите изпарения на казаните, после не ми се яде. Л. Михайлова, Ж, 147. Бензинови изпарения. Метанови изпарения.
2. Само ед. Изпаряване. Листата изпаряват вода главно през устицата. Затуй изпарението на водата от растенията зависи от състоянието на устицата. Бтн V и VI кл (превод), 60. Натриевият хлорид е много разпространен в природата. Дебели залежи, вероятно образувани чрез изпарение на морето, се намират на много места. Хим. IX кл, 1950, 6.