ИЗПАРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Спец. Апарат, използван в хранителната, химическата и медицинската промишленост за изпаряване на различни течности. На практика амонячните пари не се изпращат непосредствено в помещението, а в специален апарат, наречен изпарител. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 248.
2. Метеор. Уред, който измерва количеството изпарена за определено време вода от водна повърхност или от почвата.