ИЗПАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Превръщам (течност) в пàра. Вече е топло, вятърът продължава да духа. Тоя вятър обаче ще изпари голяма част от влагата, необходима за посевите. А. Наковски, БС, 39. Водните повърхнини – океани, морета, езера, блата, реки – изпаряват безспирно своята вода. Б. Русев, ЖНР, 7. Топлината на слънцето стопля и изпарява водата от повърхнината на земята. Π. Ρ. Славейков, ПЧ, 52. изпарявам се, изпаря се страд.
ИЗПАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; изпаря̀ се св., непрех. 1. За вода – превръщам се в пàра. Денят преваляше горещ и задушен. Блатясалата вода се изпаряваше бързо и вонеше. П. Здравков, НД, 31. Когато слънцето се надигна високо и почна да топли, сланата се изпари. П. Бобев, ГЕ, 18. – Лесно му е на дъжда: ливне, изпари се, пак ливне... Ст. Станчев, НР, 56.
2. Прен. Разг. Махам се бързо, веднага от някъде; изчезвам. Той, нещастникът, срещна стари познайници от детинство. При срещата му те изчезваха, изпаряваха се кой знае как и де. Ив. Вазов, Съч. IX, 184. – Утре, щом чуеш, че идат студентите, ставай и се изпарявай яко дим. А. Гуляшки, Л, 443. Унгарците се изпариха от масата и заеха позиция в дъното на едно сепаре. Г. Крумов, Т, 74.
3. Прен. За мисли, чувства – губя се без следа; изчезвам. Чуех ли си името от устата на учителя, ушите ми заглъхваха и половината ми знания се изпаряваха. Ем. Манов, МПЛ, 71. Онзи ден пристигна в Бояна един софийски съсед. И докато слушах жалбите на тоя човек, съчувствието ми бързо се изпари, дойде раздразнението и аз го отпратих. Ем. Манов, ПС, 16–17.
◊ Изпарява ми се / изпари ми се от акъла (главата, мозъка). Разг. Забравям съвсем нещо, не мога да си го спомня. И това, дето го знаех, ми се изпари от акъла от страх. Δ Извинявай много, но ми се изпари от главата, че трябваше да ти донеса книгата. Δ Изпари ми се от мозъка къде съм оставила ключа и не мога да го намеря.