ИЗПАРЯ̀ЕМОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Качество на изпаряем; изпаримост, изпарителност. Вътре в [полезащитните] поясите почвената изпаряемост при вегетираща растителна покривка се намалява с около 20 на сто. НК, 1958, бр. 44, 4.
